РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ - РУСЕ
Регионалният исторически музей в Русе води началото си от януари 1902 г., когато е създадена музейна сбирка към мъжката гимназия “Княз Борис I”.
През 1937 г. тази сбирка се превръща в Градски музей.
От 1949 г. музеят става държавен, през 1952 г. — окръжен, а от юли 2000 г. носи статута на Регионален исторически музей, обхващащ област Русе.
Колекциите на музея съдържат около 130 000 музейни обекта.
След години на развитие и преструктуриране, постоянната експозиция на музея се помещава в красива историческа сграда — бившата окръжна администрация, построена през 1882 г. от австрийския архитект Фридрих Грюнангер.
Какво ще видите в музея:
Богата археологическа експозиция — музеят разказва хилядолетната история на региона: от праистория и древност, през римско време, Тракия, средновековие, до ново и най-ново време.
Значителни исторически и етнографски колекции — включително антични предмети, нумизматични експонати, старинни оръжия, предмети от бит и култура, старопечатни книги.
Специални артефакти и съкровища — например Боровско съкровище — сребърно съкровище от VI-V век пр.Хр.; примери за древна тракийска и римска култура, които разкриват богатството на региона в древността.
Експозиции, проследяващи развитието на Русе и околността през вековете — тяхната култура, бит, икономика и обществено развитие.
Интересни факти и легенди
Най-старият музеен фонд в Русе е започнат от учители и ученици още в края на XIX век, които сами събират първите археологически и природонаучни находки от района.
Сградата на музея – бившата окръжна администрация от 1882 г. – е проектирана от Фридрих Грюнангер, един от най-уважаваните архитекти на Княжество България. Според градска легенда той създал фасадата така, че да напомня внушителните административни постройки по Дунав в Австро-Унгария.
В музея се пазят някои от най-ценните тракийски и римски находки в Северна България, включително Боровското сребърно съкровище – за което местни разказват, че дълго време било „скрито под земята от страх пред нашествия“.
Според музейни специалисти една част от старите експонати „носели истории сами по себе си“ – например вещите, дарени от русенски фамилии през 30-те години, които хората предавали със семейни предания, за да „не се изгубят във времето“.
Легенда гласи, че при разчистване на терена около крепостта Сексагинта Приста, която е част от музейната мрежа, местни работници често намирали дребни монети, за които вярвали, че „носят късмет, стига да не ги вземеш алчно“.
В музея се пазят и артефакти от Средновековния град Червен – някога една от най-могъщите крепости в региона, за която местните предания разказват, че е „град на смели войводи и несъкрушими камъни“.
ГАЛЕРИЯ:
























